Българска комедия се среща със зрителя. Щастливо
Смешното е сложен жанр - по какъв начин да си занимателен, без да изпаднеш в евтини скечове, пошли шеги и телевизионна хармония? С драма и баба знае. Но фенът нехае за тези креативен компликации - и у нас, и по света той откровено обича комедията, когато тя се среща със личните му показа и светоусещане. За мен " Оркестър без име " да вземем за пример е надценяван филм - българското кино от този интервал има по-забележителни мостри - само че той е толкоз известен, даже 40 години по-късно, именно поради обичта на публиката към него.
" Голата истина за група " Жигули " е сравняван с него още от първите си снимачни дни, въпреки единственото общо да е, че приказваме за група от разностранни персонажи (две от които - певици), която концертира на морето. И в двата кино лентата звучи хубава музика, написана и изпълнена особено за тях.
Създателите на " Жигули " предпочитат да се дистанцират от това съпоставяне, само че то може да послужи като рекламен трамплин за кино лентата, с който отварят през днешния ден болшинството киносалони в страната (само дребна част заработиха на 1 април). " Голата истина... " имаше към този момент разпродадена премиера в зала 1 на НДК (при 30% претовареност, естествено), Варна и Бургас. Навсякъде публиката го одобри с възторг и това дава вяра, че откакто актуалното българско кино създаде няколко прилични трагични кино лентата, може би е пристигнало времето и за комедия, която да се срещне щастливо с публиката.
Зад кино лентата стои режисьорът на сполучливата историческа екранизация " Възвишение " Виктор Божинов. Сценарият е дело на Нели Димитрова, приспособила романа на Милен Русков, и на Ваня Николова, с която Божинов е работил в известни тв сериали. Добре стикованият екип включва оператора Антон Бакарски и редица известни актьорски лица, в съдействие с които режисьорът също има опит от киното или малкия екран: Михаил Билалов, Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Лилия Маравиля, Герасим Георгиев-Геро, Димитър Рачков. Всички те са се напънали крепко, с цел да се научат да свирят и пеят - и да изпълнят не на плейбек, а в действителност четирите песни от репертоара на група " Жигули ". Справили са се друго добре, но Жамбонас напряко ми скри шапката: тя пресъздава и своята героиня най-убедително сред шесторката.
Въображаемите рокзвезди " Жигули " са от кръвната група на " Нова генерация ", " Ревю ", " Ера ", Милена - това потомство " цветя от края на 80-те ", които времето, преходът и рецесията на средната възраст пречупиха. Това можем да го наблюдаваме и онлайн, естествено, само че " Жигули " го споделя художествено: фронтменът Фори композира и продуцира чалга за залязващата певица Джина (в ролята попфолк звездата Камелия), с цел да завоюва за образованието в чужбина на своята по този начин музикална щерка. Останалите петима са поели по свои пътища, еднообразно надалеч от рока и протеста на младостта. Те дори не поддържат връзка, тъй като на върха на славата са се изпокарали свиреп, само че когато тогавашният почитател, а в този момент горист предприемач Боби Чаев (изненадващо, кино дебют за Август Попов) им прави предложение, което не могат да откажат, насилствено се съгласяват да изнесат един концерт " 30 години по-късно " в Бургас.
Песните са композирани от Петър Дундаков (написал и музиката към " Възвишение " ) и Георги Георгиев от група " Остава " и звучат хем в духа на 80-те, хем са със актуален аранжимент. Песните са едно от най-хубавите неща в " Голата истина... ", само че не са единствено те. Филмът е прочувствено зареден, оптимистичен, почтен и с всички шансове да стигне до сърцето на фена. Разбира се, нищо прекомерно амбициозно - той е сниман с нискобюджетна дотация, няма сложнопостановъчни подиуми - с изключение на същинския концерт на същински фестивал, извършен в пандемичното лято 2020 на морска гара Бургас, - не претендира за фестивално самопризнание или дълбинна логика на психиката, прекалява с продуктово позициониране, Рачков въобще не е за там. Но той много добре балансира сред смешното и сериозното, сред плиткото и промисленото, сред музиката и живота. И има превъзходен темп - също като рокпарче.
В българското кино, където доминира вглъбеният или просто претенциозен арт, Божинов е Холивуд: жанрово кино за най-широк зрителски кръг, разчитащо на съществени сюжетни линии и архетипи, ярки актьорски наличия, лъскави декори (никаква постсоц бедност и тъга), професионално техническо осъществяване, хубава музика. Това не е единственият път към добър кинематографичен артикул, само че е един от вероятните и по-рядко извървявани от нашите кинодейци - а е и единственият, който води право към публиката. А тя има потребност от това - даже любителските опити на Ники Илиев или Яна Маринова събират по стотина хиляди фенове. " Голата истина за група " Жигули " заслужава повече. Той носи освен положително въодушевление, а и онази искра, която шестимата изтощени мъже и дами на междинна възраст във кино лентата търсят, с цел да се трансфорат отново в другари, създатели и любимци на публиката.
" Голата истина за група " Жигули " е сравняван с него още от първите си снимачни дни, въпреки единственото общо да е, че приказваме за група от разностранни персонажи (две от които - певици), която концертира на морето. И в двата кино лентата звучи хубава музика, написана и изпълнена особено за тях.
Създателите на " Жигули " предпочитат да се дистанцират от това съпоставяне, само че то може да послужи като рекламен трамплин за кино лентата, с който отварят през днешния ден болшинството киносалони в страната (само дребна част заработиха на 1 април). " Голата истина... " имаше към този момент разпродадена премиера в зала 1 на НДК (при 30% претовареност, естествено), Варна и Бургас. Навсякъде публиката го одобри с възторг и това дава вяра, че откакто актуалното българско кино създаде няколко прилични трагични кино лентата, може би е пристигнало времето и за комедия, която да се срещне щастливо с публиката.
Зад кино лентата стои режисьорът на сполучливата историческа екранизация " Възвишение " Виктор Божинов. Сценарият е дело на Нели Димитрова, приспособила романа на Милен Русков, и на Ваня Николова, с която Божинов е работил в известни тв сериали. Добре стикованият екип включва оператора Антон Бакарски и редица известни актьорски лица, в съдействие с които режисьорът също има опит от киното или малкия екран: Михаил Билалов, Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Лилия Маравиля, Герасим Георгиев-Геро, Димитър Рачков. Всички те са се напънали крепко, с цел да се научат да свирят и пеят - и да изпълнят не на плейбек, а в действителност четирите песни от репертоара на група " Жигули ". Справили са се друго добре, но Жамбонас напряко ми скри шапката: тя пресъздава и своята героиня най-убедително сред шесторката.
Въображаемите рокзвезди " Жигули " са от кръвната група на " Нова генерация ", " Ревю ", " Ера ", Милена - това потомство " цветя от края на 80-те ", които времето, преходът и рецесията на средната възраст пречупиха. Това можем да го наблюдаваме и онлайн, естествено, само че " Жигули " го споделя художествено: фронтменът Фори композира и продуцира чалга за залязващата певица Джина (в ролята попфолк звездата Камелия), с цел да завоюва за образованието в чужбина на своята по този начин музикална щерка. Останалите петима са поели по свои пътища, еднообразно надалеч от рока и протеста на младостта. Те дори не поддържат връзка, тъй като на върха на славата са се изпокарали свиреп, само че когато тогавашният почитател, а в този момент горист предприемач Боби Чаев (изненадващо, кино дебют за Август Попов) им прави предложение, което не могат да откажат, насилствено се съгласяват да изнесат един концерт " 30 години по-късно " в Бургас.
Песните са композирани от Петър Дундаков (написал и музиката към " Възвишение " ) и Георги Георгиев от група " Остава " и звучат хем в духа на 80-те, хем са със актуален аранжимент. Песните са едно от най-хубавите неща в " Голата истина... ", само че не са единствено те. Филмът е прочувствено зареден, оптимистичен, почтен и с всички шансове да стигне до сърцето на фена. Разбира се, нищо прекомерно амбициозно - той е сниман с нискобюджетна дотация, няма сложнопостановъчни подиуми - с изключение на същинския концерт на същински фестивал, извършен в пандемичното лято 2020 на морска гара Бургас, - не претендира за фестивално самопризнание или дълбинна логика на психиката, прекалява с продуктово позициониране, Рачков въобще не е за там. Но той много добре балансира сред смешното и сериозното, сред плиткото и промисленото, сред музиката и живота. И има превъзходен темп - също като рокпарче.
В българското кино, където доминира вглъбеният или просто претенциозен арт, Божинов е Холивуд: жанрово кино за най-широк зрителски кръг, разчитащо на съществени сюжетни линии и архетипи, ярки актьорски наличия, лъскави декори (никаква постсоц бедност и тъга), професионално техническо осъществяване, хубава музика. Това не е единственият път към добър кинематографичен артикул, само че е един от вероятните и по-рядко извървявани от нашите кинодейци - а е и единственият, който води право към публиката. А тя има потребност от това - даже любителските опити на Ники Илиев или Яна Маринова събират по стотина хиляди фенове. " Голата истина за група " Жигули " заслужава повече. Той носи освен положително въодушевление, а и онази искра, която шестимата изтощени мъже и дами на междинна възраст във кино лентата търсят, с цел да се трансфорат отново в другари, създатели и любимци на публиката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ